Даден За Осиновяване Заради Генетично Заболяване, Днес Учи Околните На Приемственост

Когато Джоно Ланкъстер е на 36 часа е даден за осиновяване от биологичните си родители. Роден е с  рядко генетично заболяване, наречено Синдром на Трейчър Колинс. Майка му е ужасена от вида му и твърди, че не изпитва връзка към бебето си. Синдромът оказва влияние върху начина на образуване на лицевите кости, докато детето е в утробата. Поради това скулите на Джоно не са се образували и очите му са били раздалечени. Слухът му също е повлиян, а лекарите са казали на родителите му, че може никога да не проговори или проходи.

Останал без родители, няколко часа след раждането си, бъдещето на Джоно е в опасност.  За щастие жена на име Джийн успява да погледне отвъд външността на бебето и решава да го приеме, когато е само на две седмици.

„Лицето му наистина изглеждаше различно, но това не ме отказа да се грижа за него.“

Когато Джоно става на 5 години, Джийн решава да озакони връзката им и го осиновява.

Двадесет години по-късно, Джоно е успял млад мъж, който има важно съобщение към света.

Поради това, което му се случва, докато е малък, Джоно разбира, че единственият начин да се наслади на живота е да бъде позитивен и да вярва в себе си.

„Трябваше да съм позитивен през целия си живот. Всеки, който поглеждаше към мен ме подценяваше, а аз трябваше да опровергавам  хората.“

„През годините се научих как да бъда позитивен, а сега вече става естествено.“

Едно от любимите места на Джоно е фитнесът. Това място му дава възможност да изразходи енергията си и да подобрява нещата, върху които има контрол.

Когато го питат дали би се подложил на операция на лицето, той отговаря, че не би го направил.

„Бог ме е направил такъв и съм се родил такъв поради определена причина.“

Когато е на 25 години, Джоно се опитва да се свърже с биологичните си родители. Агенцията по осиновяване пази техни  координати и им съобщава, че синът им иска да се свърже с тях.

Малко след това, агенцията съобщава на Джоно, че родителите му не искат да се срещнат с него и не искат той да прави повече опити за среща с тях.

Това разочарова Джоно, но не го сломява, а го мотивира да продължава да дава най-доброто от себе си.

Той не храни лоши чувства към биологичните си родители и не иска хората да ги съдят за решението им.

„Никой не знае през какво са преминали, когато съм се родил. Взели са най-доброто решение и за мен, и за тях.  Заради тези решения днес съм това, което съм и познавам невероятни хора.“

„Заради тях съм на този свят и не храня лоши чувства.“

През годините Джоно става известен в социалните мрежи и ежедневно получава хиляди съобщения от хора, които го смятат за вдъхновение.

Сега прекарва времето си като пътува по света и се среща с хора със същия синдром. Той учи децата как да приемат различните и да бъдат добри.