Тази история ме трогна силно и ми заслеши един истински шамар в лицето..

Имам един много неприятен недостатък – да обсъждам хора и ситуации, без да знам какво стои зад тях. Дори и по-лошо – давам оценки, присмивам се и дори ги съдя. Предполагам, че много хора правят така. А не трябва.

Когато прочетох тази история, си спомних всички такива случаи и мислено се извиних – на всички, които са попадали под ударите на язвителния ми език. Трогна ме и ме зашлеви едновременно. Ще я помня винаги.

Ето я историята.

Възрастен мъж пътувал във влака с 25-годишния си син. Двамата стояли един срещу друг в купето и мълчаливо гледали през прозореца. Когато влакът потеглил, младият мъж изведнъж започнал радостно да ръкомаха и извикал възторжено:

– Татко, виж, дърветата се движат назад!

Бащата само се усмихнал и продължил да наблюдава пейзажа навън.

В същото купе пътувала и семейна двойка. Двамата съпрузи се спогледали и едва забележимо се усмихнали, очевидно сконфузени от детинската реакция на младия мъж.

След малко младежът отново се оживил. Отворил прозореца и още по-въодушевено започнал да коментира препускащите зад стъклото на прозореца пейзажи:

– Татко, татко, виж! Облакът върви заедно с нас! А това е езеро!
– Да, сине… – ласкаво се усмихнал бащата.

Двойката продължавала смутено да наблюдава разиграващата се в купето сцена, която очевидно възрастният човек намирал за напълно нормална.
След малко навън завалял дъжд. Младият мъж веднага скочил и размахал ръце през отворения прозорец. А после, обзет от неописуема радост извикал:
– Татко, това е дъждът! И той ме докосва! Виждаш ли дъждовните капки?

Спътниците на бащата и сина вече се почувствали съвсем неловко и решили да вземат отношение:

– Извинете, но може би трябва да заведете сина си в някоя клиника и да потърсите специализирана помощ.