Истината, която прозрях, виждайки античния стадион в Пловдив

Пореден уикенд, обещаващ прекрасно време и пълен резервоар са достатъчни да ме накарат да предприема пътуване до Пловдив. За разлика от много наши сънародници, които предпочитат да губят време в чакане по границите, за да посетят някоя от съседните страни, аз обичам да пътувам из България. Тук има толкова красиви кътчета, за които си заслужава да отделиш време и усилия.

Та, този уикенд темата беше Пловдив. Градът беше пълен с гости, които бяха пристигнали за цяла поредица рок концерти. Това по никакъв начин не тревожеше пловдивчани и не ги изнервяше. За мое голямо учудване, те бяха усмихнати, приветливи и лъчезарни. От години не бях идвала в града под тепетата. Тези подробности просто бях забравил с времето.

Целта ми бяха няколко неща – античните останки на Филипополис, Капана и Стария Пловдив. За друго нямаше да има време. Малко трудно намерих място за паркиране, но все пак се справих. Бързо се озовах до античния стадион. Той се намира под нивото на площад „Джумая“. Гледката е впечатляваща.

Съоръжението е построено през 2 век по времето на император Адриан. Дължината му е 240 м, а ширината – 50 м. Имало е място за 30 000 зрители, разположени на 14 реда. На пл.“Джумая“ се намира северната дъга на стадион с вход към пистата. Седалките за зрителите са изработени от мрамор с размери 0,40 м на 0,75 м. В предната част на някои от местата се вижда лъвска лапа. На стадиона имало места за почетни гости. Седалките на тези гости били надписани.

Трудно ми е да си представя как във 2 век  хората са могли да построят такова спортно съоръжение, за което ние, модерните хора, можем само да си мечтаем. Не е ясно и как без съвременните машини са построили стадион, който е добре запазен и до днес. Та в 21 век магистралите, с които толкова се гордеем, се амортизират за по-малко от година.