Една вековна крепост пази хилядолетна история
Всеки, който е минавал през Провадия, е виждат платото Калето, по чието било е разположена крепостта Овеч. Тя е известна и с името Проват, информират etnoteniski, цитирайки bulgarianhistory.
Още древните траки са забелязали уникалното естествено укрепление. За това свидетелстват и редица останки на тракийски капища.
След това римляните оценяват стратегическото разположение на платото. Издигат там крепостта Проватон, което в превод на български, означава Овчата крепост. Предполага се, че името идва от развитото животновъдство в района по това време.
Според учените, крепостта се използва активно още от времето на хан Омуртаг. Най-добрите времена на калето са в периода 12-14 век. Тогава то е религиозен, военен, административен и икономически център на района.
Според редица легенди, Ивайло унищожава огромната армия на византийците пред стените на крепостта. Вероятно през 1388 г крепостта Овеч е превзета от Али паша с петхилядна войска и хитрост.
По-късно, през 1409 г. крепостта е център на въстанието на Фружин. След погрома на въстанието, крепостта отново е превзета, този път от сина на Баязид I, Муса.
През 1444 г. войските на Владислав Варненчик разрушават военното укрепление до основи.
В наше време археолозите и реставраторите са направили така, че туристите да усетят величествената атмосфера на твърдината. Реставрирани са двете кули при два от трите входа на крепостта. Откъм източната кула, която не е възстановена, са запазени стъпалата до крепостта, изсечени в скалите. Към западната кула е направена интересна стълба, която свърза съвременни град с древния.
Главен е бил северния вход. Това сега е основната забележителност там за туристите. 150-метров мост свързва калето с платото Табиите. Според учените, по византийско време е имало подобно мостово съоръжение.
Впечатленията, които ще остави у вас посещението на уникалната крепост, ще останат завинаги в съзнанието. Усещането за пренасяне във времето е толкова реално и грандиозно, че не би могло да се сравни с нищо друго.
