Любовта на Елия и Фронтон е жива и днес край Дунава

Никопол, градът на брега на Дунава, е бил свидетел на много красиви и мрачни моменти от историята ни. Иван Шишман е загубил живота си пред портите на крепостта по нареждане на султан Баязид I, разказват от istinskiistorii.com.

Векове преди това от ново тук една любов е била погубена – любовта между българката Елия и римлянина Фротон. Свидетелството за тази нещастна любов все още съществува – красивата чешма на Елия в една от уличките на Никопол.

Водата е изворна и сякаш блика от саркофага на красивата Елия. Всъщност основата на чешмата е автентичен римски саркофаг, върху който има прочувствени слова, написани от Фронтон за рано починалата му съпруга Елия. Подобен саркофаг е особено ценна находка по нашите земи. 20 след трагичното събитие думите продължават да вълнуват.

Ето какво те моля, велика царице на подземното царство – нека тялото на моята скъпа Елия, която днес е затворена в тази гробница, да почива поне сред красиви цветя, понеже с добрия си нрав тя заслужи пред мене много. Моля тебе, която толкова рано прекърши нишките на живота на една невинна – а тези нишки, навити в кълбото на божествените Парки, властва над всичко. О, ако можех с китарата си да изкажа какъв бе нейния живот и колко свенлива беше тя, щях да накарам дори подземните богове да се смилят.

…Някога тя беше за мен домашно огнище, надежда и всичко в живота ми; тя искаше това, което исках и аз и не искаше това, което аз не исках; тя нямаше нито една съкровена тайна, която аз да не зная; тя беше трудолюбива; умееше да изприда хубава нишка от къделята; имаше пестелива ръка, но беше щедра в любовта към мен, своя съпруг; без мен не й се услаждаха нито храната, нито даровете към Бакх; имаше необикновен ум, беше голяма хитруша и името й се тачеше.

 

Наследнико! Моля те да уважаваш стиховете ми; моля те да не забравяш всяка година да украсяваш това гробно място и при хубаво време да приласкаеш паметника ту с росна розичка, ту с красив амарантов цвят и с многобройни плодове, все нови и все различни, и през никое време на годината да не го оставяш да изглежда запуснат.”

Не е ясно защо и как саркофагът е останал. След като Никопол е завладян от турците, саркофагът е бил надграден. Конструкцията сега е 3 м висока и 4 м. широка. През 1870 г френският археолог Дижарден вижда чешмата и разчита надписа. Толкова е поразен, че оставя свой надпис, в отговор на римския. Сега той се намира в лявата част на саркофага.

След хиляда и седемстотин години,

един непознат пътник

дойде да прочете твоите стихове

в края на стария зид.

Молбата ти, Фронтоне, не е била напразна.

Гробът на Елия е превърнат в чешма.

И български невести,

моми и дечица

наливат от нея своите стомни

и пролет, и есен.

Пътеката към нея

е станала алея за разходка.

Другарката ми скъпа

се е превърнала в нимфа, неяда.

Девойко хубава,

сияй вместо цветя на гроба.

А твоите сълзи, Фронтоне,

са бистрите струи на чешмата.