Считали Царевец за новия Константинопол

Винаги съм изпитвала невероятно вълнение, когато преминавам през портите на Царевец. Вероятно заради славата на крепостта като непревземаема.

Търново става столица на Българската държава през 1887 г. Столицата се простирала върху 4 хълма – Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград. Чужденците смятали града и крепостта Царевец за на практика непревземаеми и непрекъснато се чували сравнения с Рим и Константинопол.

Царевец приютява висшето управление на държавата. Крепостта разполагала с три входа. На главния, западен вход, имало изградени четири порти с отбранителни кули. Първата порта била защитена с дървен подвижен мост.

Двореца и прилежащите му сгради били в центъра на крепостта. Освен царското семейство и висшите боляри в крепостта живеели и обикновени хора, които работели за управляващите. Според историците населението в крепостта наброявало около 3500 души.

Изключително красив и богат интериор имали личните покои на царя, както и тронната зала. Дворцовата църква съхранявала мощите на Света Петка Търновска. Патриаршията била разположена на площ от 2413 кв.м. В сградата били разположени скриптоий, библиотека, жилището  на патриарха и служебните му помещения, както и монашеските килии.

Цялата крепост била плътно застроена. Крепостта е завладяна от войската на султан Баязид през 1393 г. Всичко в нея било опожарено.

Реставрация на крепостта „Царевец“ се предприема през 1930 г. Процесът завършва 51 години по-късно. През 1964 г. Царевец е със статут паметник на културата с национално значение.

Днес посетителите плахо пристъпват по стълбите на Балдуиновата кула, за да видят къде е бил затворен плененият латински император Балдуин. Може пък духът му още да се лута между нейните каменни стени.

Друга привлекателна за гостите на крепостта точка е Лобната скала. Тя се намира в северната част на Царевец и представлява издадена като нос скала. От нея били хвърляни предателите на страната, а по-късно е построен манастир.

В последните години към красотата на Царевец дава своя принос и светлинната феерия „Звук и светлина“. Светлинно-музикалният спектакъл кара хиляди зрители да затаят дъх пред величието на крепостта, събираща в себе си всичко българско.