Една прекрасна събота край Мусинската пещера и Римския акведукт

Обичам да пътувам през уикендите до различни български забележителни и не толкова забележителни места. Така преоткривам красотата на страната ни. Защо да бия път към далечни дестинации, след като у нас има невероятни места. Тази събота определено тръгнахме към Велико Търново. В центъра на ц. Мусина вниманието ни привлече една двойна табела към Мусинската пещера и Римски акведукт. Подминахме я, но няма и след 10-тина метра спряхме и се върнахме. Поехме по посоката дадена ни от табелата.

Не беше трудно да се ориентираме. Минахме по един мост. След това пред нас се ширна полянка с ярко зелена трева. Беше наистина красиво. Ясно се виждаше входа на пещерата. Определено не бях чувала за тази пещера. Стигнахме до входа. Няма никой, който да те упъти или да те придружи в пещерата. Решихме да не влизаме. Все пак не бяхме подготвени за екстремни преживявания. Не бяхме подготвени и за нападението от комари. Вдигна се цял рояк, когато достигнахме входа.

На указателната табела на входа беше записано само името на пещерата и предупреждение да не вредим на прилепите. След нападението от комари, се изтеглихме на слънце и поседнахме в беседката на полянката. Бързо намерих информация за пещерата. Оказа се, че в нея има уникално езеро, наречено „Синьото езеро“. Има легенда за пещерата. Според нея, във входната галерия е скрито римско съкровище. Звучи логично, тъй като римляните са направили каптаж на водата, извираща от пещерата. С тази вода захранвали древния римски град Никополис ад Иструм. Все още се виждат останки от водно колело, каменни градежи на акведукта, воденичен камък. Водата от извора е с непроменяща се температура. Целогодишно е 14 градуса и през зимата никога не замръзва. Това било едно от големите предимства на извора, което привлякло римляните.

Днес буйните води от извора се използват за рибарник, в който се отглежда пъстърва.